Нови свастики и призиви за насилие на Младежкия хълм в Пловдив след убийството на Георги Кузев

Неонацистка идеология е в основата на убийството на Георги Кузев.

Един от начините да се привлекат младежи е чрез създаването на опростен исторически разказ за силни воини, велика нация и военни победи. Промиват им се мозъците с Национализъм, в чиято основа обаче не е Родолюбието, а е чистата омраза към различните и така бързо се изражда в нацизъм и фашизъм – готов да агресира и впоследствие да убива!

В тях няма място за различния, за другия. Още през 30те години на миналия век същите методи се използват от крайнодесни организации у нас като Съюз на бг национални легиони, “Ратници” и Бранници”.

Нови свастики и призиви за насилие на Младежкия хълм в Пловдив след трагедията с Георги Кузев

Броени дни след фаталния инцидент на Младежкия хълм в Пловдив, при който Георги Кузев загуби живота си след побой от самопровъзгласили се „ловци на педофили“, пространството около мястото на трагедията остава с видими следи от радикални прояви.

На кадри от локацията се виждат скандални драсканици – свастики и заплашителни надписи, призоваващи към насилие и саморазправа. Припомняме, че смъртта на Кузев отвори дебат в обществото относно дейността на граждански групи, които организират акции под претекст за борба с престъпността, извън законовите правомощия на институциите.

Наличието на крайнодясна и агресивна символика на общественото място буди сериозно безпокойство сред гражданите относно сигурността и контрола в зоната.

Хиляди младежи в България членуват в радикални крайнодесни организации. От години това се превръща във все по-видима тенденция. Подобни групи изграждат култ към агресията и повечето им отличителни белези са с нацистка символика. Нацистко знаме бе развято от обвинените за бруталното убийство в Пловдив. Самите те посочват пред съдията, че са част от такава общност, предаде БНТ.

15 май. В една от т. нар. патриотични Инстаграм групи, е обявена акция – “Клиентът винаги е прав”. Младежи са приканвани да извършват онлайн атаки срещу фирми, в които работят непалци и други тъмнокожи работници-чужденци. Три месеца по-късно – регистриран е първият случай на побой. Подобни ксенофобски послания са стотици.

Руслан Трад – журналист във в. “Капитал” и DFRLab: “Те са изключително лесна мишена за провеждане на обучение за атаки. Тези хора са незащитени. И който иска да получи опит в такава дейност, може лесно да го направи точно с такива нападения.”

Повече от десетилетие извън фокуса на общественото внимание се развива огромна децентрализирана крайнодясна мрежа от онлайн общности. С добре развита инфраструктура, с онлайн магазини, които да ги издържат и използване на криптовалута. Обикновено се таргетират момчета между 15 и 17 години. Привлечени от субкултура, която романтизира насилието, променя моралната рамка и предлага лесносмилаема идеология.

Руслан Трад – журналист във в. “Капитал” и DFRLab: “Ако си достатъчно силен, значи можеш да оцелееш и никой няма да те пипа. Ядрото, което е готово да изпълнява някакви насилствени актове се увеличи от няколко десетки до няколкостотин. Те се считат предимно за антисистемни, запазващи духа на Европа, което в техния смисъл означава антимиграционни виждания, изключително хомофобски, исламофобски, антисемитски.”

Един от начините да се привлекат младежи е чрез създаването на опростен исторически разказ за силни воини, велика нация и военни победи. В тях няма място за различния, за другия. Още през 30те години на миналия век същите методи се използват от крайнодесни организации у нас като Съюз на бг национални легиони, “Ратници” и Бранници”.

Димитър Атанасов – историк в ИЕФЕМ-БАН: “Историята е тежко инструментализирана в подобни радикални движения. И то онзи исторически разказ, който представя екстремни герои и екстремни мерзавци, този, в който няма среден регистър, историята на романтизма, историята на XIX век, историческата наука, такава каквато през XIX век е създавала нациите. Подобни крайнодесни организации, още от междувоенния период, създават митове за герои, в които митове те настаняват фигури от българската история.”

Тези разкази стигат до класните стаи, маскирани като уроци по родолюбие, които националистически организации от години изнасят.

Руслан Трад – журналист във в. “Капитал” и DFRLab: “Патриотичното възпитание само по себе си, не е нещо лошо. Лошо е, когато то бива изпълнено по този начин с конкретна цел, т.е. с нагнетяване на разделение, на омраза, с очевидно евразийски уклон.”

Част от тези неформални общности вероятно не осъзнават първоизточника на идеите, които изповядват.

Руслан Трад – журналист във в. “Капитал” и DFRLab: “Голяма част от опорните точки в тези организации наподобяват онези, които сме виждали, например, в подобни организации в Западна Европа, в Полша, в Беларус, в Молдова, в Сърбия. Т.е. моделът очевидно е един и същ, той е разработен обаче на едно и също място. Това са улиците на Санкт-Петербург и на Москва.”