Николай Попов: Преди година, в днешния ден, беше последният ден от живота на Сияна

Нямаше търпение да дойде утре.

Каза ми лека нощ и не чух никога повече….

Когато утре дойде – тя беше убита. Сърцето и спря да бие, загина в тежки мъки.

Никой не може да си представи болката, тъгата и мъката.

Никой не може да разбере какво е да загубиш детето си по този начин.

Да чакаш утрешния ден с надежда… и той да ти отнеме всичко.

Сияна беше светлина. Добро дете с голямо сърце.

Реших да продължа това добро, като дълг към нея.

Аз съм тук.

И няма да спра да говоря.

Няма да спра да се боря.

Това трябва да спре.

За нея.

И за всички други деца.

Който се осмели да скверни бащината ми любов ще се сблъска в гранитна стена.

Утре ще почетем Сияна. В храм Света София в гр. София от 12ч. и от 18ч. пред съда в град Плевен.

Почивай в мир любов моя!“