Разпети петък е! Най-тъжният ден за християните – значение, традиции и строги забрани

Разпети петък е, който е известен още като Велики петък. Това е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла „Разпни Го“, му издал тежка присъда. В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания.

Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Богослужението на Велики петък

На утренната служба (т.е. на Велики четвъртък вечерта) се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос (прочети и отпечатай от тук).

По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи – символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове.

На вечернята в храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa – изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господа.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича „Плачът на Богородица“ – молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

Защо минавамe „под масата“ на Разпети петък?

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под “масата“. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.

От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете – те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, – а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.

Протойерей Дончо Александров, 2010 година
Храм „Св. Атанасий“ във Варна

Забраните на деня

На този ден има много забрани, чието нарушаване се счита за грях. Какво не трябва да правите на Разпети петък:

• да се шегувате и да се забавлявате – забавлението се счита за тежък грях;
• да ядете храна преди изнасянето на Плащаницата;
• да работите;
• да почиствате, да извършвайте домакинска работа;
• да шиете, бродирате, плетете;

На Разпети петък е забранено да се празнуват рождени дни, сватби, юбилеи и др. Трябва да се въздържате от завист, злоба, клевети и скандали.

Преп. Йоан. Св. мчк Виктор

Християните почитат днес паметта на свети мъченик Виктор. Имен ден по принцип празнуват Виктор и Виктория, но тази година той се пада на Разпети Петък и празненствата не са позволени.

Името идва от латинското „victori“, което означава победа.

Виктор бил войник по време на управлението на Марк Аврелий. Тогава всички войни били задължени да принесат в жертва животно на езическите идоли, за да докажат предаността си към тях.

Като праведен християнин Виктор отказал и бил осъден на мъчения. Вярата му помогнала да премине невредим през всичко. Мъченикът бил обезглавен през II век в Дамаск.

Именниците днес празнуват и на 11 ноември, когато се почитат великомъченици св. Мина, Виктор и Викентий. blitz.bg