Цветница – голям църковен празник, спазват се редица традиции и обичаи. Черпят всички с имена на цветя

В неделята преди Великден православните християни празнуват Цветница – един от дванадесетте основни църковни празника през годината. На този ден те си спомнят за тържественото влизане Господне в Йерусалим, а в народната традиция празникът се е превърнал в символ на истинска пролет. Празникът, известен още като Връбница, се свързва с редица традиции и обичаи.

На Цветница имен ден има всички с имената на цветя – Иглика, Божура, Роза, Ралица, Маргарита, Цветелина, Невена и много други.

История на празника

Цветница е популярното наименование на празника Вход Господен в Йерусалим, събитие, описано в Библията. След като Исус възкресил Лазар – на което е посветена Лазаровата събота – той изпълнил старозаветното пророчество и влязъл в Йерусалим на магаре. Така се появили царе и завоеватели, но Христос не бил завоевател, а мирен Месия.

Жителите на града го посрещнали с тържествени викове „Осанна“ и постлали пътя с палмови клонки. Хората вярвали, че Исус ще стане земен цар и ще ги освободи от римско владичество. Но Христос не дошъл като политически освободител – неговата мисия била различна: духовно спасение и изкупление за греховете на цялото човечество с цената на собствения си живот.

Признаването на Исус за Месия и Спасител се свързва със смирение и доброволна жертва, началото на Страстния път, който след седмица ще доведе до разпятието, а след това и до Възкресението. Ето защо Цветница е едновременно радостен и тъжен ден. Тя открива Страстната седмица – дните преди Великден.

Традиции, обичаи и забрани на Цветница

Главният символ на празника според Библията са били палмови клонки – символ на уважение и победа, с които жителите на Йерусалим са проправяли пътя за Христос. Но тъй като палмите не растат по нашите географски ширини, затова нашите предци са избрали върба – едно от първите растения, които цъфтят след зимата.

На този ден е обичайно в църквата да се освещават върбови клонки. Осветените клонки се носят вкъщи – вярва се, че те даряват здраве, благополучие и Божия благословия.

Поставянето на венец от върбови клонки на главата също е основна традиция, свързана с празника. Клонките не се изхвърлят – поставят се зад икони или във ваза без вода. Те се превръщат в домашен амулет за цялата година.

Кумиченето е основният обичай в народните традиции. На този ден момите лазарки се събират до реката, за да пуснат по течението венци от върбови клонки. Според поверието, тази, чиито венец излезе най-напред, ще се омъжи първа. Според друго поверие на този ден не трябва да се мие косата, за да не се „отмие“ здравето от тялото.

В чест на празника Великите пости са леко облекчени: месото, яйцата и млечните продукти все още са забранени, но на трапезата може да се сложи риба и топли ястия с растително масло.

Дребните домакински задължения като миене на чинии не са забранени, но не бива да разсейват от молитвата и духовното съдържание на деня.

Какво да не правим на Цветница? Цветница е празник на смирението и възпоменанието на Христовата жертва, затова на този ден са забранени шумните партита, шумните веселби и особено алкохолът.

Упоритата работа, чистенето, градинарството и ръкоделието са нежелателни на този ден. Нежелани кавги, конфликти и завист – осъждането на другите се счита за особен грях, защото само Господ може да съди хората.

Актуално