Шефът на АПИ: С бетотени мантинели щеше да има повече жертви!

Бетонните мантинели са корави и не намаляват енергията на удара, обясни шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ Александър Тодоров пред БНТ. При удар на лек автомобил, щетите по пътниците и водача са по-значителни.

Тази тема получи широк обсъждане последната седмица след тежка катастрофа на магистрала „Тракия“ край Ямбол, където камион премина мантинелите, навлезе в насрещното платно и помете кола, като на място загинаха две деца и бащата на едно от тях. Подобен инцидент се повтори на следващия ден на магистрала „Струма“, но за щастие без жертви.

„При стоманените мантинели всяка една деформация поглъща от енергията на удара“, каза Тодоров. Тези мантинели трябва да се подменят веднага след катастрофа. Тодоров подчерта, че има наредба, която регламентира класа на мантинелите. „По-високият клас мантинели се деформира значително по-малко. По-големият процент катастрофи са със леки автомобили и трябва да се стремим да запазим възможно най-много човешки животи“, добави той.

По отношение на договорите, отнасящи се до съоръженията, Тодоров заяви, че предишните договори са изпълнявани от 2-3 фирми, а новите поръчки са били прекратени. Имаше намеци за прошедни премиери, които са дали поръчки на определени фирми. Вицепремиерът и вътрешен министър Иван Демерджиев потвърди участието на Бойко Борисов в това, обвинявайки го, че стои зад монополизирането на доставките на мантинели.

От ГЕРБ заявиха, че последните сключени договори с тези фирми са от министър Иван Шишков. Идеята е договорите за ремонт и поддържане да включват и поставянето и подменянето на мантинелите.

Тодоров увери, че ремонтите по пътищата приключват и следващите два месеца няма да има ремонти по магистралите и пътищата към туристически дестинации. „На магистрала „Тракия“ успяхме да пуснем 10 км от затворения участък край Стара Загора“, уточни той.

По въпроса с пътищата на концесии, Тодоров каза, че това е добър инструмент, но трябва готов проект. „Негативното обществено мнение, проблемите в инфраструктурата и недофинансирането й води до занижаване на експлоатационните качества. Това засяга около 20 хил. км пътна мрежа, масово изградена през 70-80-те години на миналия век.