Нови разкрития за мистерията Петрохан

Три месеца минаха от случая Петрохан-Околчица, в който цялата държава беше разтърсена от един криминален случай с множество неизвестни. Припомняме, че телата на Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев бяха открити пред хижа „Петрохан“ на 2 февруари.

Седмица по-късно – на 8 февруари – труповете на 51-годишния Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев бяха намерени в кемпер под връх Околчица.

Последната информация по случая дойде преди 2 седмици от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, че има нови факти и обстоятелства, но все още не знаем какви са те.

„Просто набирах сили и реших, че е крайно време да проговоря, защото цели четири месеца живеем в някакъв кошмар. Благодаря на bTV за ефирното време, което ми дава. Навечерието е на един любим български празник – Деня на детето. Няма да се учудя, ако българите са на първо място в света по отношение към децата си. Ние сме ги превърнали в основна ценност. А днес е и големият църковен празник – Петдесетница. Мислих дълго как да говоря. Мога да го направя и свободно, импровизирано. Но взех решение да запиша моята изповед, за да мога евентуално в бъдеще да защитя всяка своя дума“.

Това коментира в „Тази неделя“ майката на Ивайло Калушев.

На желанието на водещите гостуването ѝ да продължи като разговор, а не като изчитане на нещо написано, тя отказа и помоли за 7 минути.

„Избрах числото седем, защото само по себе си е специално, а за мен има и допълнителни символи. Измислиха 7 февруари като дата за смъртта на Иво Калушев, в което лично аз леко се съмнявам. А и съдбата определи неговото тяло да бъде положено в гроб номер 7“, заяви майката на Ивайло Калушев и продължи да чете:

„Днес е ден 120 от кошмарния 1 февруари тази година, когато получих известното и широко разпространено от следствието и медиите – и то без разрешение от мен – писмо от сина ми. Писмото получих в отговор на мое майчино запитване: „Успяхте ли да се приберете горе в този снеговалеж?“ Шест минути след това, в 19:50 часа на 1 февруари, неговият отговор беше при мен. Ще цитирам само началото: „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно. Дори частичка.“

Моят отговор: Не съм убедена, че писмото е автентично и не знам в каква ситуация е писано. Може и с допряно оръжие до главата. В този час тече точно 2845-ият час от началото на кошмара. Вие, които слушате и гледате това, надявам се никога да не го изпитате. Но се моля поне да го разберете. 2845 часа страх, ужас и абсолютно неприемане на поднесената информация.

Второ. Същата вечер, на 1 февруари. В дома ни нахлуха повече от десет униформени полицаи. Изпълниха всички помещения. Разпитваха съседите под нас и над нас. Упорито ни говореха за самоубийците от Петрохан. За намерените три трупа на Ивей, Дечо и Пламен. За пожара. И от всичко следваше, че моят син Иво е убил Ники и Сашко. Очакваше се техните три трупа да се открият в опожарения втори етаж.

Това продължи до 12 часа през нощта. След което двамата със съпруга ми бяхме качени в кола и закарани в следствения отдел“, заяви Стела Димитрова-Майсторова.

„Пет дни преди това – и това ми е в телефона, мога да го декларирам и да го покажа – аз го попитах дали да започна да раздавам на млади хора страхотните записи, касети и дискове, които имам. Той ми написа: „Не, пази ги за мен“, разказа още тя.

„Последните две-три години определено имаха проблеми с различни проверки. Нищо повече от това“, коментира Стела Димитрова-Майсторова.

„Последваха неописуеми дни с разнопосочна информация от различни медии. Търсене на Иво, Ники и Сашко из България. Търсене на кемпера. Всякакви версии. Но най-упорито от всичко се внушаваше ритуално самоубийство. Накрая, чак на 8 февруари, обявиха намирането на колата с трите тела – на убиеца, според тях, моят син, и на двете жертви – децата Ники и Сашко. Моят коментар: Това е абсурд. Иво не може да посегне на най-любимите си същества. Подчертавам още нещо. Никой официално не ме уведоми за смъртта на сина ми. Ако нямаше медии, аз просто нямаше да знам дори за това“, посочи още тя.

„Със сина ми сме обсъждали кой, кога и как наследява родителите си. Поводът беше нашето желание – на мен и втория му баща, Николай Майстров – Ивайло да бъде този, на когото ще завещаем семейното ни жилище, което майка ми и баща ми са изплащали двадесет години. Както и селската ни къща, която купихме и обгрижваме вече повече от тридесет и шест години. Ивайло беше щастлив от нашето решение. По този повод аз го попитах:

„А ти кого ще избереш за свой наследник?“ Отговорът му беше: „Ники и Сашко“, разказа още тя.

„Наистина ли синът ми е убиец на своите наследници? Има ли здравомислещ човек, който да повярва в това? Какъв е мотивът на Иво за убийството? Просто сценарият, според който той е виновникът, не почива на никаква логика“, посочи Стела.

„Прочетох за милионите на Иво. Прочетох и за неговите повече от двадесет имота. Моят коментар: Пълна лъжа. Той има сметки само в една банка у нас. Сумата не е достатъчна да живее с нея дори един месец. Разполагам с документи, доказващи това. За имотите му – отново пълна лъжа. Те са само Петрохан и селската къща в Българи. Ако беше жив, щеше да наследи и нашите. Струва ми се, че сме твърде далече от митичните 21–22 имота“, каза още тя.

По думите ѝ намерените записки в хижата не са изписани от Калушев. Тя определи случая като публична, невероятна екзекуция.

„Аз говорих с човек от службите. Знаете ли какво ми каза? За да се стигне до такава екзекуция, значи е било застрашена държавна конструкция“, посочи още майката на Ивало.

Източник: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/majkata-na-ivajlo-kalushev-oshte-na-1-fevruari-policaite-govoriha-za-samoubijstva-i-ubijstva-nameriha-kolata-na-8-i.html?campaignsrc=clipboard