Пенсионерите и работещите бедни са над 50% от българите!

Средната заплата в София вече е по-голяма от 2000 евро. Разликата с другите градове и села се увеличава. Вместо конвергенция наблюдаваме увеличаване разломите в регионален профил.

В няколко големи града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, се концентрира 50% от населението. Това обаче е 5% от територията на страната, а в някои области настъпва пълно обезлюдяване.

В малките градчета няма аптеки, няма лични лекари, няма болници и това води до още по-голяма вътрешна миграция към големите градове. В тях остават само възрастни хора, които просто доживяват последните си дни в домовете, които имат.

Тези тенденции стимулират строителството в градовете на нови жилищни блокове, без да има подготвена инфраструктура – подземна, образователна, пътна и социална. Бизнесът също следва тенденциите и концентрира своите инвестици около градовете, където има подготвена работна ръка и с това допринася за навиване на спиралата на демографската криза.

Половината от общините в България не отговарят на законовите критерии за население и би трябвало да бъдат закрити. Досега никое правителство не е посмяло да направи такава административна реформа, защото в тези общини работят само хората, които получават пари от държавата. Ако и тези работни места се ликвидират, обезлюдяването ще бъде тотално. Това обаче не може да продължава вечно, защото хората, зависещи от държавата, стават непосилно бреме на бюджета, а работещите в частния сектор намаляват заради демографската криза.

В градовете също има разломи. Пенсионерите, работещите на минимална заплата, безработните и социално слабите са над 50% от населението.

Увеличава се разломът между една сравнително малка прослойка в размер на 20-25% от сравнително заможни хора и останалата част на населението. Историята показва, че това винаги е водело да тежки конфликти и страдания за всички. Когато напрежението между отделните слоеве на населението стане много високо, винаги е имало конфликти, от които страдат и богати, и бедни.

Това правителство има пълно мнозинство и няма оправдание да не направи цялостна административна и социална реформа. Налагат се тежки и неприятни реформи както в регионален профил, така и в социален. Без промени в данъчноосигурителната система не може да се промени състоянието на обществото. Ако искаме да се приближим до европейските държави, трябва да приемем и техните данъчни системи.

Без реформа в здравната система ще стигнем до абсурда, че ще се лекуват само по-заможните, които могат да си позволят този лукс?! Без реформа в образователната система ще дадем шанс само на градските деца да получат качествено образование и еднакви възможности. Без осигуряване на работни места в малките населени места обезлюдяването ще продължи до социални пустини в регионите.

Правителството няма много време, защото процесите се ускоряват и задълбочават. Скоро няма да има кого да управляват.