Нешка Робева: Никой никога не ме е виждал да плача, но на Олимпиадата плаках

Легендарната българска треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева публикува в профила си във Фейсбук коментар за представянето на българските спортисти на Олимпийските игри в Париж 2024.

“Благодарим ви, прекрасни български момичета и момчета!

Благодарим на всички, завоювали правото да представят България на Олимпийските игри.

Благодарим ви, че в едни тежки – объркани времена – времена на озлобление, разединение, във времена на безверие и отчаяние, ни обединихте!

Благодарим ви, че отново ни събрахте, макар и пред телевизионните екрани и ни накарахте в един глас да крещим от възторг, да шепнем молитви, да напрягаме мускули, да плачем и се смеем, да се молим, да преживяваме всяка ваша стъпка, грешка, загуба и победа…

Заедно!

Благодарим ви, че ни отсрамихте.

Че показахте на света силата и красотата на българските мъже и жени, момичета и момчета – забравеното красиво лице на България!

Гордеем се с вас! С всички вас! Обичаме ви…

Защото в тази Олимпиада, България няма загуби! В тази Олимпиада, вие ни накарахте да се срамуваме от себе си – вечно мрънкащи, измързеливени, изпростели, очакващи някой друг да свърши работата вместо нас…

Благодарим!

А на тези, които допуснаха грешки, /защото не им е имплантиран изкуствен интелект/ защото са все още само хора, защото ние – запалянковците ги претоварихме с очаквания и изисквания, да постигнат това, което ние не бихме се и опитали. Искам да кажа на висок глас– ВЕЛИКИ СТЕ!

И не само с порива да достигнете Олимпийския връх!

Велики сте заради избрания и все още неизвървян път… Продължете, не спирайте, въпреки болката, умората, разочарованието, въпреки неразбирането, съблазните на лекия шарен живот …

Продължете въпреки…

Защото сте избрани!…

Ще си разреша още няколко реда за момичетата от художествената гимнастика… Благодаря ви! Благодаря ти Боряна! Благодаря и на твоята треньорка.

Ти премина през страданието… Прие го! Стоически, по спартански! И не спря. Продължи… Сега Ти си учителят! Ти си и ще бъдеш пример и водач на десетки избрали пътя на големия спорт…

Бъди, мило момиче. Приеми и тази отговорност, защото знаеш и можеш…

Мисля, че ми е разрешено и мога да споделя, като бивша… Никой не ме е виждал, нито като състезател /достатъчно ощетяван/, нито като треньор /достатъчно омерзен/, с безсрамно ощетявани състезатели, да плача! Никой! Никога и никъде…

И сега не ме видяха, но плаках. Плаках при победите и загубите…

Не плаках при отнетия медал на нашия ансамбъл и при недопуснатата до финали прекрасна Стили. И не само, защото съм го преживявала нееднократно, а защото достатъчно разбирам, за да преценя, че за пореден път нашите деца бяха безсрамно подценени!

Не плаках, защото знам, че Те ще продължат, че са още „гърмяни зайци“ за състезание от величината на ОИ… Не плаках, защото знам, че им трябва нашата подкрепа – вяра, сила и убеденост, в това че трябва да продължат… Заедно – до следващите ОИ… Един отбор, събран в юмрук. Знам, че ако ги убедим в това, ще имат Европейски и Световни титли, ще имат победи и загуби… И след извървения път, след болката, радостта и страданието, ще достигнат мечтата си! И тази победа ще бележи и съпровожда в живота… Ще бъдат шампиони!

Боряна го направи… Следвайте я.

Ще завърша с думите на великана Майкъл Джордан: „ В кариерата си изпуснах повече от 9000 удара. Загубих почти 300 мача, 26 пъти имах възможност да нанеса окончателния печеливш удар,… но пропуснах… И отново…, и отново…, и отново…, претърпявах поражения… И УСПЯХ!…“

И никога не забравяйте че „…

„…какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българка майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!…“

Скъпи приятели, в първата публикация пропуснах да спомена малката Стили, а тя заслужава, моля за извинение – коригирах и се извинявам, защото тя е малкото ни бъдещо бисерче. Да я подкрепим!“